http://tropla.blog.bg/viewpost.php?id=114604

Имало едно време една баба и един дЯдо. Те живеели в малка кЪщичка далече от града, в гората. Всеки ден дЯдото ходел в гората за гЪби, за билки, за горски плодове... А бабата седЯла вкЪщи, плетЯла си плетките и готвела вкусни гозби, чиито аромат се носел из цЯлата гора. (ПомнЯ, като минавах от там, как вкусно миришеше, и как любезната старица ме покани и ме почерпи вкусна гЪбена каша и топЪл чай. Ах, как обичам гЪбена каша... Но да не се отплесвам... продЪлжавам с приказката...:)
Живели си така спокойно бабата и дЯдото в своето горско кЪтче. Една вечер, кЪсно, тЪкмо кЪм краЯ на вечерЯта, на вратата се почукало. Бабата и дЯдото се притеснили... Кой ли ще броди в този кЪсен час в гората?... Дали скитник... или разбойник?... ДЯдото се приближил до вратата, а бабата хванала чугунениЯ тиган (за по- сигурно). Той отворил вратата... и видЯл... едно прекрасно малко момиченце... Черни кЪдрички, светещи зелени очички... погледЪт му бил вперен в стариЯ човек и молел за помощ... ДЯдото леко се стЪписал, но бабата веднага поканила момичето да влезе. То било пребледнЯло, прегладнЯло, измрЪзнало... Веднага го завили с едно одеало, сложили му да хапне вкусна супа от коприва и да пийне чай, екстракт от билки и плодове с пчелен медец... (А нЯма да ви кажа каква вкусна пухкава питка била направила бабата тази вечер...:)
Детето се нахранило и благодарило на стрите хора за отзивчивостта. Те били любопитни какво дири то в този кЪсен час в гората, но решили да го оставЯт да поспи... да си почине... (Нали утрото е по- мЪдро от вечерта:)
ДЯдото ставал сутрин мноого рано, още преди изгрев, за да сЪбере росни детелини и цветЯ, и билки, и малинки...Момичето се сЪбудило от хлопването на вратата. Бабата още спЯла, тЯ не ставала толкова рано. Момичето веднага скочило, наметнало си рокличка, измило се, сресало се и започнало да шета. Изчистило праха, измело вкЪщи и надвора, подредило вЪзглавничките на диванчето, измило прозорците... (абе кфо сЪм седнала да ви обеснЯвам- КЪЩАТА БЛЕСНАЛА). Момичето тЪкмо тЪлсело брашното в кухнЯта, че да омеси хлЯб, когато бабата влЯзла. Старата жена била удивена и от това работливо дете. Казала му да седне да си почине, а тЯ щЯла да му приготви палачинки сЪс сладко от смокини (ах, ах ако знаете колко е вкусно това сладко от смокини... мммм.. да си оближеш прЪстите:)
Седнали двете да хапнат и тогава момичето разказало своЯта историЯ.
ЖивЯла тЯ в голЯмо и заможно семейство. Обитавало голяма кЪща на три етажа , заобиколена от от тучни полЯни, по които тичали красиви коне. ТЯ имала още три сестри, но била най- малката. И не само най- малката, но и най- послушната, най- работливата, най- милата. Всички в кЪщата Я обичали (неЯ най- много), и слугите, и конете (все при неЯ идвали да ги храни). Нейните сестри й завидели и, уж на игра, Я завели в гората и там Я оставили. Скитало се момичето дЪлго из мрачната гора, боЯло се от зверовете. Но, нещеш ли, видЯло в далечината светлинка и усетило аромата на вкусна вечерЯ...
Старата жена много се трогнала от злата участ, сполетЯла бедното дете. Предложила му да остане да живее при тЯх, щЯла да го научи да прави най- вкусните гозби, а когато порастнело, щЯла да й намери най- хубавиЯ момЪк. И така, заживели си тримата в своето горско кЪтче. Момичето помагало на бабата и на дядото. Един ден чистело кЪщата, а друг- отивало да бере гЪби.
Дните се нижели, годините минавали... Момичето се превЪрнало в красива жена. Черни кЪдрици падали по бЯлото й лице и по румените й страни, очите й блестели все така зелени, кЪршела тЪнка снага, като топола. Бабата решила, че вече има мома за женене. Наумила си какво да направи.
ПорЪчала на дЯдото, една сутрин, да сЪбере повечко горски цветЯ, от най- хубавите. На другиЯ ден с момичето отишли в близкото село да продават цветЯта на пазара. Като вЪрвели по улицата, всички се заглеждали в красивата девойка, всички копували от цветЯта й, много момЪци Я заговарЯли. Бабата поразговорила сЪс селските клюкарки и пуснала слух, че момичето живее в горски кЪт, мие се с най- чистата вода, бере най- свежите цветЯ и вече е мома за женене...
От онзи ден нататЪк мЪлвата се разнесла по цЯлата земЯ, легендата за красивата девойка от горскиЯ кЪт. Всеки ден в кЪщичката й пристигали сватбари да Я искат. Предлагали й да бЪде принцеса, кралица... Предлагали й кралства, богатства... Предлагали й всичките сЪблазни на света... И на всички бабата казвала така:"Момичето ми е най- скЪпоценното, което притежавам... Ще Я дам на онЯ, който й предложи най- скЪпоценното си притежание."
(ОставЯм приказката с отворен финал (с вЪзможност за продЪлжение) и с вЪпроса- Вие какво бихте предложили?)

Вечерна емисиЯ на Hell TV
Водеща вещица: ДобЪрр вечерр черрни зррители на Hell TV.
    За тези от вас, които са загубили зррението си,когато са почивали, мога да прредложа само звук, за тези, които са оглушели от ужЪс прри сррещата с Дамата с косата, прредлагам голЯма усмивка и кЪррваво бели зЪби.
        Днес, най- важната новина в емисиЯта е, че напоследЪк се наблюдава остЪрр ррЪст на хоррата, желаещи да хвЪррлЯт топове, да гушват букети и да удррЯт камбани. Спорред прроучване на Hell TV,сЪвместно с Министеррството на СтррашниЯ сЪд,прричината е фактЪт, че на ЗемЯта е доста студено. По неофициална инфоррмациЯ е настЪпил трретиЯт ледников перриод и хоррата умиррат да се стоплЯт в безплатните пламЪци на Ада. Долната земЯ обаче, нЯма достатЪчен капацитет, за да прриеме всички мЪрртЪвци. Настана бедствено положение. Доста от осЪдените души се пррепрращат кЪм РаЯ, но ако този наплив прродЪлжава, ще бЪдат взети кррупни меррки. Хадес вече внесе     прредложение в МСС, да се вЪведе такса СмЪррт, такса Пррестой и такса Утопление в Ада. Обменна монета ще бЪдат, рразбирра се, грреховете, но е прредлижен и варрианта за вЪвеждане на евррото, тЪй като Ада заслужава да бЪде пЪлнопрравен член на ЕС. Дяволите в МСС вече обсЪждат, но ррешение още не е взето. Блек Мерри- вЪррховната главнокомандваща на Ада, ще напррави специално изЯвление след секунди.

Блек Мери: ИзЯвление на Главната инквизиторка.
    ДобЪр вечер черни сЪграждани, сЪдници и грешници. С вас сме се срещали поне веднЪж. С нЯкои- по повод тЯхната гибел, с други- по повод огнените мЪчениЯ и други адски организационни вапроси.
    Сега в Ада има адски голЯм проблем. Хората искат да идват! Те вече не се страхуват от моЯ милост- СмЪртта, а ме чакат, като на пЪрва среща!
    Искам да отправЯ специално изЯвление кЪм живите:
    СкЪпи землЯни, бЪдещи мЪртЪвци,
    МолЯ, на променЯйте сЪдбата си, ще ви дойде времето. Недейте така да избЪрзвате, че ми се отварЯ мн работа (не мога едно кафе да изпиЯ от мЪртви). Недейте да идвате само при мен, ас ще дойда за вас. Вече не останаха свободни огньове за измЪчване на грешните.
    Чуйте сега какво ще викажа, може би, най- важното, което ще чуете...
    Всичко започва с желание за смЪрт, но след това всички сЪжалЯват. НадЯвам се с това изЯвление да обЯснЯ своевременно всичко, което знам, а аз знам много.
    НЯма значение колко сте били упорити, времето е ценно и лети бЪрзо. Люлеещи се махала определЯт моето пристигане. Един часовник тиктака и ви предупреждава, че нЯма време до КраЯ, живейте живота си докато можете. Стрелките се движат, животЪт отлита. Може би изглежда глупаво, но опитвайки се да го задЪржите, вие само го прахосвате, можете само да наблюдавате как изчезва като птица, излитаща през прозореца и се поЯвЯвам Аз. Може да сте вложили всичко, да сте били ипорити, но на КраЯ това нЯма значение. Остава ви само споменЪт от времето, когато КраЯт ви е изглеждал далеч. Когато опитвахте упорито, може би сте постигнали много. Но на КраЯ това нЯма значение. Падате в краката ми, всичко се разпада и изчезва.... пак сте в началото. След СмЪртта животЪт не продЪлжава, започва нов живот. КраЯт е начало и Началото е край. Ще дойда и за теб, но когато удари часЪт!

Водеща Вещица:Сега една новина от последните минути. ДЯволите от МСС взеха експедитивно ррешение да се забрранЯт всички топове, букети и камбани. Целта е намалЯване посетителите на Ада.
Гледайте и следващата ни емисиЯ!
Пожелавам ви огнена вечерр и отнет живот!

    Едно момиче вЪрвеше без пЪт. Напред кЪм неизвестното, без да поглежда зад гЪрба си. Едно момиче с червена роклЯ и развети коси...
     Мина покрай магазин за бижута. ОтвЪтре усмихнат бижутер Я подканЯше да влезе, за да пробва нЯкое от златните му колиета.ТЯ влезе. ГосподинЪт беше много доволен. Предложи  й три тежки гердана от чисто злато. В един миг тЯ усети, че се задушава и набегом излезе от бижутериЯта.
    ПродЪлжи по- нататЪк. Пред един магазин за дрехи видЯ нЯколко млади дами да обсЪждат оживено. Приближи се до тЯх и дочу за какво си говореха:
    -Да, марково.
    -Но синьото вече не е на мода!
    -Но марката...
    -ПЪк и за толкова пари...
    -Но това е най- актуалната колекциЯ!...
    -...Явно синьото се врЪща...
    Момичето с червената роклЯ и разветите коси стоеше безмЪлвно. Устремено продЪлжи по пЪтЯ си, без посока.
    ВЪрвеше, сЯкаш, сред пустинЯ. Пред неЯ спрЯ Яркозелен автомобил. От там излезе русокос синеок здравенЯк с блестЯща усмивка и започна да позира. ТЯ го помисли за уличен клоун, засмЯ се и продЪлжи. Отново не обрЪщаше поглед назад.
    Момичето с червената роклЯ и разветите коси напредваше крачка по крачка в своЯта сЪдба. СпрЯ Я лЪскав господин с костюм и прекалено бели зЪби, който й каза:
    -ПриЯтно ми е, госпожице. Аз сЪм продуцент. Най- добриЯт в бранша, но... нека не звучи нескромно.... Ааа Вие сте?
    -Аз сЪм?
    -Вие стеее... разбира се, много красива. Желаете ли да участвате в моЯ продукциЯ? Ще ви направЯ звезда... целиЯт свЯт ще бЪде в краката ви... една шеметна кариера...
    И докато той чертаеше планове за богатство и слава, момичето с червената роклЯ и разветите коси само се усмихна чаровно и продЪлжи напред.
    ИзведнЪж слЪнчевото небе се покри с черни облаци. ПритЪмнЯ. ЗавалЯ пороен дЪжд. Момичето с червената роклЯ и разветите коси се огледа да се скрие нЯкЪде. Притича до вратата на една кЪща и почука. Отвори й любезна старица:
    -Ох, милото дете! Влез... влез, ще се намокриш!
    Момичето с червената роклЯ и разветите коси само се усмихна. Влезе на топло в кЪщата, а стопанката й приготви чаша горещ чай. После старата жена започна да разказва за семейството си. Родителите й избрали сЪпруга й, но тЯ веднага се влюбила в него. Те двамата пЪк, тЪрсили добри жени за тримата си синове. Разказа за двете прекрасни снахи, които имала и за сладичкото детенце, което наскоро се било родило на най- големиЯ й син. Засегна проблема как точно би трЯбвало да се разпредели наследството на фамилиЯта.
    -А знаеш ли, мила... Как ти беше името?... ТретиЯт ми син, най- малкиЯт... още не сме му намерили подходЯща сЪпруга, и това ме притеснЯва. М... да. Той и жена му ще получат фамилното имение. Много животни, много земи и, разбира се, много слуги, които да се грижат... Ще си живеЯт царски. Един спокоен и уседнал живот, без много вЪлнениЯ и трусове. ПЪлен рай... Ти, мила, си ми много симпатична. А и си много красива, той ще те хареса... и...
    Момичето с червената роклЯ и разветите коси погледна през прозореца. ДЪждЪт бе стрЯл и тЯ, без да се сбогува, трЪгна...
    ТрЪгна отново по пЪтЯ си без край... Мина покрай нЯколко улични музиканти и артисти. Момичето с червената роклЯ и разветите коси, все така, препускаше през живота си. Стигна до една стена. Не можеше да продЪлжи напред... Стоеше пред стената и Я гледаше втренчено. Не се вЪрна назад. Никой не знае колко дЪлго е стоЯла пред тази стена. НакраЯ тЯ рухна, а отсреща се показаха зЪбците на един багер. (Така става, когато се правЯт преустройства в жилищната архитектура на градовете. Едни стени падат, други се издигат все по- високо.)
    Момичето с червената роклЯ и разветите коси продЪлжи все тЪй устремено, без да хвЪрли ни един поглед назад. Мина покрай един навес, кЪдето млад художник бе изложил картините си. Той Я помоли да му послужи като модел. След като Я нарисува, художникЪт падна на колене:
    -О, прекрасна лейди! Обичам ви и за вашата любов аз копнеЯ...
    -Но да любЯ аз не умеЯ...
    Момичето с червената роклЯ и разветите коси продЪлжи напред. СлЪнцето залезе. Настана тЪмна нощ без луна и звезди. ТЯ погледна кЪм небето. СЪзарцаваше го дЪлго. ВидЯ единствената падаща звезда в пЪлниЯ мрак. Тук беше краЯт на пЪтЯ й. За прЪв пЪт тЯ погледна назад, замисли се за малко, после се усмихна. СЪблече червената роклЯ. ЦелиЯт свЯт видЯ широките й бедра, тънката талиЯ, красивите гЪрди. ВЯтЪрЪт разпилЯваше косите й...
    ЛЪчезар се сЪбужда сутринта, излиза от кЪщата и в цветната си градина открива червена роклЯ. ТЯ ухае на рози...
    Той трЪгва по улицата, минава покрай сергиЯта на нЯкакЪв художник и вижда картина на едно прекрасно момиче с червена роклЯ и развети коси. СЪщата тази червена роклЯ, коЯто той дЪржи в рЪцете си. Пита художникЪт за неЯ, а мЪжът поглежда замечтано кЪм небето... И ЛЪчезар трЪгва без пЪт и посока да тЪрси своето момиче с развети коси...

хм... много обичам да правЯ снимки... (:в повечето случаи с чужди фотоапарати:)... снимам преминаващите хора, морето... всичко... Направо сЪм си ПаПарак:)
ЗабелЯзала сЪм, че когато видЯт, че ги снимаш, хората застават на поза с дежурната усмивка.... и после като разглеждаш снимките сЯкаш всичките мигове са щастливи... а всЪщност не е така... а защо не е така..
Не може ли като за снимка да се усмихнем на пук на гадните неща, които ни се случват.... мислЯ, че за да бЪдем по- щастливи, трЯбва да бЪдем по- усмихнати... Имам предвид, че  дали ще сме щастливи зависи от самите нас и от начина, по който посрещаме трудностоте :)
Ако станеш днеска и си решил, че тфа ше е кофти ден, той нЯма как да бЪде хубав..
А всЪщност живота ни е толкова хубав...
ЗабелЯзала сЪм нЯколко неща, които могат да помогнат на един човек да се усмихне...
Всеки има нужда от мЪничко любов... мЪничко внимание... мЪничко нежност... И уверЯвам ви, ако бЪдете мили и внимателни с останалите.. те ще ви отвЪрнат сЪс сЪщото:):):):)
Времето също е от значение... Искам да кажа, сезонЪт... според нЯкво-си проучване през есента и зимата броЯт на самоубийствата се увеличава.... Аз всЪщност не обичам лЯтото, но трЯбва да си признаЯ, че този сезон наистина ми носи доста по- добро настроение:)
А... сега се сетих за един мн полезен сЪвет... Най- добриЯ начин да оправиш собственото си настроение, е да оправиш настроението на нЯкой друг...:)
А... иmаше една реклама... "Enjoy the life with a smile"... (:субтитри: "Наслаждавай се на живота с усмивка":)....:)
Сетих са, че имаше една..ЪЪЪЪ... две песни за усмивката.... не помнЯ точно текста, но основната идеЯ е, че всичко е по- лесно с усмивка:)
Музиката като цЯло действа мн усмихващо....:):):):):):):):):):):):):):):):):):):):):)


УСМИХВАЙТЕ СЕ ПОВЕЧЕ! ТОВА Е НАЧИНЪТ ДА НАПРАВИМ СВЕТЪТ ПО- ХУБАВ!!!:)

ТЯ вЪрвеше из гората. Взираше се в липсата на светлина. Дочуваше леките шумове, докосваше се леко до топлиЯ вЪздух. АроматЪт беше примес от роса и изгорЯла дЪрвесина. Явно скоро беше имало горски пожар наоколо. ТЯ не виждаше кЪде стъпва, на кЪде отива и какво Я очаква. Само мрак и топлина. Като нежна прегрЪдка на кадифе.
Чувстваше се празна. ИзпЪлваше Я само топлиЯ влжен вЪздух. Чувстваше се едновременно на мЯстото си и никЪде. Беше здраво стЪпила на земЯта, но душата й се рееше в безтегловност...

БлагодарЯ на Плами!:)))

Без обЯснениЯ...
Момичето в черно избра светлината за да извести изчезването си...
ТРЪГВА...
Губи се в далечниЯ мрак...
Нека тук слЪнцето грее... без неЯ...

Бих избрала да вЯрвам
че светЪт е красив
че нещата са прости
а хората- добри

Бих избрала да виждам
само цветЯ
весели краски
засмени деца

Бих избрала да чувствам
нежна любов
истинска страст
сЪрдечен зов

Но което аз виждам
не е така
не е красиво
нЯма цветЯ

Което аз чувствам
 е болка и мрак
и цЯлото слЪнце
 е почернено пак

Не вЯрвам
Не искам
Не мога
Не знам
последен писЪк аз ще издам...

КраЯт идва
                 Всичко умира
                                      
                                       Вече финала
на черната драма
сЪм изиграла






                      

.

ЮбилейноЯт си 69-ти постинг ще посветЯ на философиЯта коЯто в най- голЯма степен определЯ живота ми....

ХИПИ

(: с картинки :)






Аз сЪм дете на цвеТята :)

VIVA LOVE-GENERATION





(по принцип не харесвам сЪрчица:)



















































...и един от химните на ХИПИ поколението...